На злобата превих ръцете,
на завистта строших носа.
Любов, допуснах във сърцето
и станах фен на честността.
Реших, че вече съм различен
и гордо вдигнах аз глава.
Не беше пътят романтичен,
а кал и паднала мъгла.
Залутах се да търся хора,
но не намирах жив човек.
Започнах с себе си да споря,
за да намеря път по-лек. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация