1.02.2018 г., 22:50 ч.

Съчинена историйка 

  Поезия
347 1 3
На злобата превих ръцете,
на завистта строших носа.
Любов, допуснах във сърцето
и станах фен на честността.
Реших, че вече съм различен
и гордо вдигнах аз глава.
Не беше пътят романтичен,
а кал и паднала мъгла.
Залутах се да търся хора,
но не намирах жив човек.
Започнах с себе си да споря,
за да намеря път по-лек. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??