Съд

Седели едни срещу други

Добрите и Злите души,

на съд те за свойте заслуги

довели човек да реши.

Едните му казвали смело,

че всичко добро е от тях,

а другите сочели с дело

как всичко превръщат на прах.

- Но първо било е доброто... -

все пак настоявали те.

- Последната власт е на злото

да прави човек от дете!

- Човек?! Та това звучи гордо!

- Уви, озвучено така

оръжие става по-твърдо

да тъпчем човека с крака.

Докато така продължавал

съдбовния спор на съда,

човекът се с туй забавлявал -

да връзва коса о брада.

Оскубал ли някой - не зная

(до болка не стигала реч),

но някой извикал накрая:

- Къде бе, човече, се вреш?!

Това обстоятелство ново

докарало в миг паметта,

че все пак там дело от слово

делят на човек с помощта!

По тъй несъзнателен начин

добрал се до своя успех,

човекът окашлял се: - Значи

ме питате мене? Добре!

Събрал той духа си да каже,

но нещо в устата горчи.

Размахал ръка да покаже

и сетил в лицето пестник!

Когато свестил се - заплакал!

Съдът продължавал по спор,

на който били адвокати

Душите - без разлика, в хор!