Животът си ме мачка, изцежда ме до край,
в центрофуга ме завърта и изплюва ме без жал.
Безсилна ме оставя на някой кръстопът,
накъде ли да поема по прашния незнаен път?
И крия си сълзите, и се лутам във прахта,
и силна съм, аз зная!
Ще победя! - това ми е Съдба.
© СТЕФКА ИЛИЕВА Всички права запазени