Между живота и смъртта
се лута вечната съдба.
И се чуди на кой да угоди -
на чувствата луди,
на добрите души,
или на недостижимите мечти.
Лута се съдбата, от бряг на бряг
гони дъгата във своя свят,
но винаги липсва или дъжда,
или слънцето скрито е зад мъгла.
Лута се съдбата, уморена, отегчена
сили има, но е обезверена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация