30.06.2010 г., 11:47 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
689 0 0

Не исках, но те срещнах,
навярно всичко е съдба?
Прегърнах те, целунах те
(ти мене също)
и дружбата превърна се в
любов - гореща, страстна, невъзможна.
Навярно всичко е съдба?
И търсех път към твоето сърце -
със думи, нежност, постоянство.
Копнеех да те видя, да те чуя,
да тръгна с теб срещу света.
Но нещо не достигна.
Навярно всичко е съдба?
Обиди ме - обърнах се и тръгнах
да търся своята съдба и
вярата във любовта - гореща,
страстна и ВЪЗМОЖНА.
Навярно всичко е СЪДБА?

© Виолин Асенов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??