13.10.2010 г., 10:26 ч.

Съдба 

  Поезия
517 0 1
Бяха болки и сълзи.
Бяха думи и лъжи.
Бяха просто слова,
изречени от твоята уста.
И аз ти вярвах преди.
Вярвах на твойте очи.
Вярвах дори на красиви мечти.
Но Стига!
Писна ми от слова.
Писна ми от любовта.
Ще стоя сама
и ще гледам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Донкова Всички права запазени

Предложения
  • АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
  • Мен ли питаш какво е любов! Де да знаех как да ти кажа! Тя е малка, а всъщност – живот и не можеш да...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »