Полегнал си на Лявото~
В СЪРЦЕТО МИ**
Полегнал си...
БЕЗМЪЛВНО ДИШАЩ
В листите на Времето,
Стаено в клоните на
Моето дърво~
Стоя...
И мълчаливо питам
Струните:
Таз Болка...
С нея ли ще си отида?!
Ще умра~*
Стоя...
И стискам здраво
Днес Перото си -
ТЪЙ НУЖНО Е
На Пътя мой
И моята Душа...
Полегнал си на Лявото~
В СЪРЦЕТО МИ**
И с туй Перо
Изписвам Чувствата ти
на Листа...
РИСУВАМ ОБЛИКА ТИ
В Светлото~*
И търпеливо чакам...
Не питам
ВЕЧНО ЛИ...
Кога?!
Плах текстописец съм...
Извайвам с думите вълна~*
И с баяна вода
ЗАЛИВАМ ТЕ...
Измивам те отвътре~*
Мой Пътнико-Кристал...
ПОЛЕГНАЛ СИ...
А аз погалвам
Твоята ръка,
Която в язви тъжни
Странна е...
Безпомощна и уморена
страшно Плаче в моя скут-печал~*
Със баяна вода орисвам теб...
И взимам Лошото ти~*
Чистя пепелта...
И какъв красив
ВЪЛШЕБЕН ФЕНИКС СИ!!!
Събудил себе си
За нов живот сега~*
Перото ми
МИЛУВА ТЕ!!
Да те жадува Силен и Голям
От векове бленува те...
Аааххх!!!
Как ти ВЪЛНУВАЩ СИ~*
Завихрящ всички Времена
И ВЕЧЕ УТРО СИ...
А аз оставам мъничка сълза,
Която в ъгълчето на очите ти
Ще спомня Пътя на Тъга~*
~*&*
И СТИСКАМ ЗДРАВО ДНЕС
ПЕРОТО СИ...
Защото нужно е!!!
НА ТЕБ И ТВОЯТА ДУША...
Защото...
МОЯТ ФЕНИКС СИ~*
Полегнал в Лявото на моята снага...
10 януари 2011 г
с длан положена върху вода
ИЗЧУВСТВАХ...
СЪДБА~*
Л-Е
http://www.vbox7.com/play:358d79e4
© Л-Е Всички права запазени
И не мога да спра да те чета, но и не искам...
Прегръщам те, Поетесо!