Mimi_84 (Миглена)
9 55
6.03.2007 г., 16:10 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
1357 0 12

Обичах, но се отказах
 от страх да не ме презрат.
 Пред него съм във грях,
 а мислите ми се редят.
 Сега нямам теб, нямам и себе си!
 Душата ми е опустяла за любов,
 пуста до следващия ми живот.
 Лутам се из коридорите на мрака
 чакам, за да видя светлина,
 но от мрака пак изплува моята съдба.
 Съдба пред другите прекрасна,
 а за мен все по-ужасна.
 Обичана в живота,
 а обичаща в съня!

© Миглена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??