29.08.2018 г., 11:50 ч.

Съдба 

  Поезия
5.0 / 1
640 0 2

На теб ще посветя следващите редове,

защото живота си не мога,

понеже времето плете съдбите,

а твоята остави паяжинка тънка,

появата ти беше кратка,

но след теб дирята, посяла болка е дълбока и преминава през средата на сърцето ми. Боли. Наистина боли, но в живота болката е може би полезна. 

За да ни смири. 

 

© Илияна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...

Още произведения »