Чета в очите ти тревожност,
а вятърът край нас свисти...
разбрах, създания сме сложни,
а Бог-създател... хуморист.
Прокарал своята шега
от най-високата монада,
творил с безкрайна веселба
видът тъй рядък, за наслада.
Той избори безчет му дал
и пуснал го на таз планета,
но не след дълго проумял,
че тук му липсвала утеха.
Почудил се и в миг решил
другар в живота му създал...
от плаващо ребро скрепил
създание от нежност с чар.
Човекът срещнал нов човек...
и тръгнали в света по двама.
Сценарий виш, привидно мил
живот човешки... пълна драма.
Но, видиш ли след сън дълбок,
пристигнали в градина цветна.
Откъснали от оня плод...
и станала съдбата черна.
Наказал ги веднага Бог
за този непослушен жест,
да бъдат смъртни заклеймил
в неведом миг и час злочест.
Във този смислен кръговрат
и в земен план от Бога даден,
Човекът идвал съвършено сам
и тръгвал си със страх... предаден.
До днешен ден той още търси и
от беди житейски възмущава...
какъв е смисълът подсказан и
кой на негов гръб се забавлява.
© Валя Сотирова Всички права запазени