Поисках реванш от съдбата,
помолих я със сълзи на очи -
а тя със злоба завъртя главата,
с презрение отмина ме и друго си реши.
Какъв реванш? - та тя отне ми всичко
онова, което имах и ценях,
отне ми любовта, човека, що обичах,
голям грях бе - но тя дори ми се изсмя.
Душата ми от мъка затрепери,
върви по дяволите, смотана съдба,
от мен махни се, мога и без тебе,
сама ще търся щастието, любовта.