Съдба
Не, не се наемам да простя,
по-добре е да умра -
никога не падам ниско.
Не, виж до тебе той стои.
Лъжи на мен изричаш ти -
раздялата е толкоз близко.
Обещай ми само едно -
изгори нашето легло,
където с теб сме били
с тела преплетени...
© Иван Иванов Всички права запазени