Съдба жестока...

30.09.2009 г., 23:29 ч.

Поезия » Любовна

901 0 3

От месеци не съм те виждала,

за секунди само искам... и всичко бих дала!

Очите сини липсват ми безкрайно много,

усмивката красива, ласки трудно забравими!

Не искам да те изоставям по безброй причини!

Първата е, че лицето ти е миг проблясък в мрака,

очите... две звездички сини,

с думи трудно изразими...!

Ръцете - нежни и горещи,

чувства силни, за любов трептящи.

Трудно ми е, искам да го знаеш,

но в момента, в който ти за другия узнаеш,

не искам да си тъжен... не искам да се лъжем!

Съдбата е със нас била жестока

и рана в сърцето ми остави неизлечима и дълбока!

Ти си с нея... аз - със него,

болезнено за теб и мен е, зная!

Че те обичам, не се страхувам да си го призная!

И може би ще се срещнем някога в Рая...

... Може би!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.