27.07.2011 г., 20:15 ч.

Съдбата и поетът 

  Поезия
714 0 0
В търсене на смисъла избягах
и после над реките прелетях.
В черните си кърви се овалях,
надвесен на бездънни бездни бях.
Смъртта ми бе красива и жестока,
птица бе с разперени крила.
Макар да бе и силна, синеока
надвесена над радости жена.
Понечих да се върна и пропаднах,
понечих да заспя и се смутих.
Заучих що е мир и що е радост
и в новата си роля се родих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Предложения
: ??:??