Звук незнаен в миг тишината наруши, уви...
Някой чука отвъд нашата стена -
преграда от вечна суета,
врата към другата страна.
Това, стори ми се, е съдбата,
дошла да закове врататa,
а зад нея хиляди деца,
изпраща всяко плахо своята мечта.
Врата без ключалка, ала, уви, с ключ,
изпитание за всякое с различен вкус,
да го намерят малцина в чуждата страна,
кралство на фантазия, не на нищета.
Само позлатените деца намират път към Рая,
не виждат чудния ключ в душата си до края.
Ала, уви, там с мен да беше,
едва ли истината искаш да съзреше...
А от другата страна - жена,
сякаш от картина излязла бе тя,
изваяна от на майстор художник ръка.
Красота!
Попитах я аз без да мисля:
„Съдба, ти ли си това?”
А тя наведе глава и изрече:
„Връщай се там, отдето идеш, човече!”
© Десислава Радева Всички права запазени
прегръдки от мен