Monny (Симона Гълъбова)
223 764
5.01.2010 г., 21:38 ч.

Съдбата на всяка слугиня... 

  Поезия » Любовна
836 0 6

Понякога се чудя как да те погледна право във очите

и смело да потъна в твоя огнен водопад,

без страх да следвам пътя на вълните,

да те помилвам, както блясъкът - смарагд...


Аз искам ти да ме съзреш - там, нейде сред тълпата,

макар да съм прислужница в басмен сукман,

макар да не приличам ни най-малко на жената

от твоя тъй любим класически роман...


И сутрин, щом притвориш своите ресници,

да се вглъбиш безбрежно в погледа ми кротък,

да те оплитам със усмивка в свойте плетеници,

да си играя с тебе, както скулптор - с восък...


Но твоите зеници са безмълвни господари,

а аз - слугиня в техния голям дворец

и, стъпвайки по пода, ехото ти пари,

превръщайки ме във страхлив беглец...

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??