19.01.2014 г., 22:14 ч.
Съдбата си подписвам
Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любовта е всичко.
Ще бъда твоя позалязващ клетник. И ще падам на земята ничком.
Ала пак душата ще е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Просто друго няма да се случи. За миг седни, съдбата си сега подписвам!
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Ан!
-
Благодаря ти, че намина, Чо!
-
!! -
Благодаря ти, Миночка!
-
Невероятно,толкова прочувствен стих,Васил!Поздравявам те!
-
Благодаря ви, Санвали, М. и Минка!
-
Прекрасна поезия!
-
Васил, отново ме взриви от чувства и емоции! Толкова много казваш, невероятната способност имаш да променяш деня ми!
Чета да видя кое най-много ми харесва в стиха ти, този път е всичко! -
Прекрасно, Васил!
Да, разгръщаме Душите си пред Бог и в Любовта!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
