СЪДБИЦА
Свят видях ли или не?!
Пих ли сладката забрава
да не помня от къде
тръгнах и какво оставих!
Много път ли извървях
или пътят ме подмина
и сега лежа пиян
върху жарката коприва!
Чужди песни ли изпях
или песен недопята
тръгна си от мен без глас
и се пръсна във мъглата!
Влизах в кръчмите - пожар,
а след мене - пепелища...
А съм толкова мечтал
да се сгуша до огнище.
Ех, Живот! Твой верен роб
е съдбицата ми бедна...
Ни пътека, нито гроб!
Ни да тръгна, ни да легна!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов Всички права запазени