27.09.2012 г., 11:34 ч.

Съдбовно 

  Поезия » Любовна
648 0 0
И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата
за любов и за женски ръце,
много мъдър и топъл, очаквал
изведнъж моят смях да го спре.
Този мъж ми разгръща душата,
ред по ред много фино чете,
не държи да спечели войната,
води битка за моeто сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??