27.09.2012 г., 11:34 ч.

Съдбовно 

  Поезия » Любовна
621 0 0

И ме чу Господ и Господ го прати,

не е Спас, даже не е Стоян,

един мъж, изтъкан от въпроси,

със съдбовното име - Иван!

 

Един мъж, ожаднял в самотата

за любов и за женски ръце,

много мъдър и топъл, очаквал

изведнъж моят смях да го спре.

 

Този мъж ми разгръща душата,

ред по ред много фино чете,

не държи да спечели войната,

води битка за моeто сърце.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??