Съжалявам, че ме няма,
знам, че сигурно боли,
болката ти е голяма,
малко тъжно е, нали?
Съжалявам, че избягах!
Моля те да ми простиш!
Падах, ставах, продължавах
безполезно, ето, виж...
Съжалявам, че предадох
вярата ти в моя дух,
че на болката се дадох,
а словата ти не чух.
Съжалявам за сълзите,
знам, че бягството е грях.
Съжалявам и за дните,
дето тъжно пропилях...
Съжалявам, съжалявам!
Какво точно стана с мен?
Исках да не се предавам,
но бях твърде уморена.
Благодаря, че беше с мен
безотказно чак дотук,
днес, когато в сън без време
се оттеглям с нито звук.
Чувам болката ти, знам, че
трудно тя ще спре.
Съжалявам че ме няма,
но така е по-добре!
© Мария Момчилова Всички права запазени