"Съжалявам" - каза...
Целувам те. (Дори със мъртвите си устни)
Ти недей да съжаляваш вече. (Няма нужда)
Твоите несъщи, други, уж... ненужни чувства,
дето все не са за мен... Раздай на чуждите.
Аз пак ще те целуна. (Мога и да спя по сто години)
И невярваща във чудесата, ще се случа.
Ти недей да съжаляваш вече. То ми мина.
Болката, ядът, гневът... (Като на куче...)