В живота аз едно разбрах...

без сол и сълзи няма сладко.

Чрез твойта жертва осъзнах...

Прости ми, съжалявам татко...

За нас живота си си дал

далеч, самотен и неволен

А своят дял не си видял

Аз знам защо си недоволен...

Прости ми,съжалявам много,

че теб и майка пренебрегвам...

Но истина е... че не мога...

В мен всичко живо да погребвам...

Обичам го и ще обичам..

Не чакайте да мине с време.

Не искам срещу вас да тичам,

това ще бъде моето бреме..

Не знам наистина какво да правя,

за първи път това усещам

Не!, няма начин да забравя...

Защо пък трябва да е грешка?

Живеем в други светове?

А с вас не сме ли в друго време?

Това са ваш`те страхове...

Мислете малко и за мене...!

Щастлива съм , повтарям гласно...

На вас това не ви ли стига?

И в него всичко е прекрасно...!

... очите ви мъгла закрива...

Това е тъжно.. солно и ужасно..

Не мога ли да искам моето сладко?

Сърцето е на разум неподвластно...

Прости ми, съжалявам, татко!