hrisi_karol (Христина Никилова)
27 278
4.06.2008 г., 19:40 ч.

Съжителство 

  Поезия » Любовна
558 0 5
СЪЖИТЕЛСТВО

Уж всичко е като преди,
а ние сме се променили...

Ти ли си ми крив или...
вината е във мене?!

Уморена се прибирам у дома,
в душата ми така е пусто и студено...

Единствената топлина
разпръсква лампата над мене...

По белия таван
познавам всичките неравности...

Мислено записвам там
своите нерадости...

Уж всичко е като преди...
Уж всичко ни е уредено...

... а... можем да мълчим със дни
и... няма кой да забележи!

© Христина Никилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога мълчанието казва повече от думите, Хриси! Тъжен стих, изстрадан...караш ме да се замисля!Поздрав!
  • Но пък имаш с кого да помълчиш... и това не е малко...
  • Потърси нещичко в очите му, а не в тавана!
    И няма да е тъжно!!!
  • Навикът да живеем заедно...
    Тъжно е.
    А стихът е хубав и замисля!
    Поздрави, Хриси!
  • тъжно ми стана...и истина за жалост...
    почти повсеместна...много хубав стих.
    с обич, Хриси.
Предложения
: ??:??