Поисках малко от
живота само,
поисках само няколко неща:
поисках силно, нежно мъжко рамо,
поисках теб, любов, деца…
Поисках малко здраве и късмет.
В замяна -
получих всичко…
Но като в някаква измама
живея и сега.
Получих доза неверие, и самота…
Не знаех, често, утрото
как ще посрещна -
с усмивка или със сълзи?
И все по-често чувствам се нелепо -
дали живота ми така ще продължи?!
А раздавах се докрай.
Дори за себе си да нямах,
за другите около мен живях,
но не за да печеля…
И често, както случва се,
не знаех,
дали е грешен пътя,
по който тръгнала бях,
може би.
Че напоследък не от грешките се уча,
а ги повтарям,
сякаш на инат.
И все по-често
в мен се срещат
двата полюса -
зареждат ме със …
отрицателен заряд.
И мисля си:
кому пък толкова съм сторила,
че ме наказва тъй живота,
не разбрах…
14 август 2007
NG/nnn
© Нели Всички права запазени