Дали ще мога, с право, някой ден
да кажа гордо, че в света огромен,
останало е нещичко от мен,
преди да се превърна в спомен?
Ще слезе ли над мене оня дар,
споходил някога големите поети?
О, аз не искам да съм фар,
но като пламъче поне да светя!
Да подаря на идните, слова,
разкриващи душата ми незрима.
Не искам нищо друго, а това –
и след смъртта ми да ме има.
© Румен Ченков Всички права запазени
В спомен се превърна ти.
Но, жив си още тук -
а може би се смееш,
на жалките житейски крамоли,
в които лутаме се,
както в щил немеещ...
И като бръмбарчета в шепи,
очаквайки животът да реши,
кога да ни разтвори сво'йте пръсти
към сини и далечни висини,
да литнем...
Твоята звезда -
за мен е фар...
Поклон, човече!
Тук си...
С твоя дар.