23.08.2007 г., 23:00 ч.
Съкровено ( Откровено )
В живота си аз нямам нищо съкровено,
не искам да изпитвам нито срам, ни свян,
във любовта не всичко е определено,
изгрев, апогей и залез - живея ги със плам.
А казват - любовта е нещо свято,
тайнство, неописуемо дори,
но хора - май за някои е непозната,
страстта и жаждата да изгориш.
Надеждата да се изгубиш,
във чувства - буря, ураган,
във себе всичко свято да погубиш,
готов да плащаш свойта дан.
Да пориш тялото в наслада,
да изживееш страстно всеки миг,
да не очакваш миг отплата,
а само стон в наслада или вик.
Любов, страдание, и срещи, и раздели,
възторг и сълзи вплетени в едно,
и на върха, и в ада, в трескаво мечтание,
живот дарен ни е, на всяко същество.
За мене няма нищо съкровено,
а само срам, и свян, и суета,
фалшива показна почтеност,
страдание и болка в любовта.
Какво ще стане чувствата ако признаем?
Нима светът ще се обърне в ад?
Нали ако крещим, че страстно я желаем,
по-силна ще изпитаме я любовта?
Далеч съм от фалшивата почтеност.
Живея както искам всеки божи ден.
Да изживяваш всичко в откровеност.
Живот наричам - страстен, необременен.
Аз давам правото на всеки да мечтае.
И чувствата да изживява както ще.
Мечтите мои давам ги дори назаем.
Мечтайте, изживейте ги поне...
А трябва ли да се срамуваме да си признаем
че обичаме, че плачем, любим, че грешим,
щом чувствата и грешките непоправими осъзнаем,
не трябва ли да се гордеем, че сме живи, истински жени ?
не искам да изпитвам нито срам, ни свян,
във любовта не всичко е определено,
изгрев, апогей и залез - живея ги със плам.
А казват - любовта е нещо свято,
тайнство, неописуемо дори,
но хора - май за някои е непозната,
страстта и жаждата да изгориш.
Надеждата да се изгубиш,
във чувства - буря, ураган,
във себе всичко свято да погубиш,
готов да плащаш свойта дан.
Да пориш тялото в наслада,
да изживееш страстно всеки миг,
да не очакваш миг отплата,
а само стон в наслада или вик.
Любов, страдание, и срещи, и раздели,
възторг и сълзи вплетени в едно,
и на върха, и в ада, в трескаво мечтание,
живот дарен ни е, на всяко същество.
За мене няма нищо съкровено,
а само срам, и свян, и суета,
фалшива показна почтеност,
страдание и болка в любовта.
Какво ще стане чувствата ако признаем?
Нима светът ще се обърне в ад?
Нали ако крещим, че страстно я желаем,
по-силна ще изпитаме я любовта?
Далеч съм от фалшивата почтеност.
Живея както искам всеки божи ден.
Да изживяваш всичко в откровеност.
Живот наричам - страстен, необременен.
Аз давам правото на всеки да мечтае.
И чувствата да изживява както ще.
Мечтите мои давам ги дори назаем.
Мечтайте, изживейте ги поне...
А трябва ли да се срамуваме да си признаем
че обичаме, че плачем, любим, че грешим,
щом чувствата и грешките непоправими осъзнаем,
не трябва ли да се гордеем, че сме живи, истински жени ?
© Мила Нежна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво пишеш, Десинце, радваш ме.С обич.
-
Страхотен стих!!!Браво!!!
-
Браво, Деси!
Много хубав стих!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
че обичаме, че плачем, любим, че грешим,
щом чувствата и грешките непоправими осъзнаем,
не трябва ли да се гордеем, че сме живи, истински жени ?"-ПРАВИЛНО,НЯМА НУЖДА ОТ СВЯН,А ОТ ЛЮБОВ И МЕЧТИ ЗА ЖИВОТ!Браво за ОТКРОВЕНИЯ ТИ СТИХ,МИЛА!!!