12.08.2006 г., 11:45 ч.

Сълза... 

  Поезия
1271 0 3
Една сълза в нощта самотна се отронва...
разрязва мрака с тъй искрена и чиста светлина...
а после ледено студена тихичко се спуска...
доде в земята не попият мъките на Любовта...

Една сълза поена с хиляди сълзици...
изплаквани до изгрев всяка нощ...
със болката завинаги слепени...
със вечността вплели се в вечен двубой...

Една сълза разтърсваща земята...
началото на края - края на вечността...
събудила пламъка на Любовта в сърцата...
а после угасила го, както се гаси усмивката в смъртта...

© Атанас Баротов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??