Сълза
И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.
Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.
Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация