19.07.2007 г., 16:11 ч.

СЪЛЗА 

  Поезия
1024 0 24
 

След дъжд останах паднала сълза,

отронена без стон и прежадняла...

Белязала със болка неми сетива

изгубена в забрава... премаляла...

Във пазва вплела хиляди съдби,

ухания и чувства... неизмерни...

рисунък тръпнещ,  неугасващи следи,

дихания с копнежи... безвъзмездни...

След дъжд останах паднала сълза,

измила греховете ми до... бяло,

изтляли от прахта на морната съдба,

съшити от парченцата разбито огледало...

Сълза, родила в същината ми девица,

изконна сила, вляла благодат...

с невинност във сърцето ми на птица,

развързва нишки от съдбовен кръговрат!!!

Всесилна, свята, нежна и смирена,

разлистена с любов, душата ми мълви,

пречистена от сЪлзи, безмълвно окрилена,

надежда свята, със копнение шепти...

Претърсва без умора... в необятност,

Вселенска мисъл, извисена до безкрай

и влюбена в покоя, нежна всеобхватност,

сълза, излята от мечтите ми... безброй!!!



© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??