Защо ме обикна,
защо, ми кажи,
какво в мен обикна,
тез зелени очи?
Защо ли аз съм плакала,
защото ме боли,
колко аз съм чакала
да спре да те боли.
Най-много аз за теб съм плакала,
защото най-много ти си заслужавал.
Любов като твоята среща се веднъж.
В сънищата си други аз сънувам,
докато ти за мене плачеш,
по устните други аз целувам,
докато ти мене чакаш.
Кажи с какво заслужих любовта ти,
кажи с какво заслужих нежността ти?
Ти друга заслужаваш
с любов да даряваш.
Кога ще спре лицето ти
сълзите да го мокрят,
кога ще спре сърцето ти
от болка да кърви?
Болезнена е твоята любов,
тя двама наранява,
за първи път среща се такава любов,
която да не сближава.
16.02.2006г.
© Симона Костадинова Всички права запазени