Чуй! - сълза от утре;
тя може да е страшна.
Ако я криеш вътре,
и казваш: "Не е важна!"
Болката се крие, но кърви,
когато искаш да избягаш.
Чакаш, викаш - "Отболи!"
и бягството отлагаш.
Търпението казват, че е умно -
добродетел е да мълчиш.
Пишеш сляпо, ехото е тъмно
и неравните редове броиш.
А утрето все се бави -
миналото не иска да утихне.
Но последният ще се избави
на него Бог ще се усмихне!
© Нели Асенова Всички права запазени