Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени,
да хукнат по незнайните земи?
Вода ли, кръв ли имат в свойте вени,
една ли майка теб и тях кърмѝ?
И тази нощ ехти, ехти Балканът,
дъждът оплаква робските съдби,
от ярост и безсилие обхванат,
гласът гръмовен с вятъра тръби: ...