Кристално чиста сълза
е невинно из очи бликаща.
Устремена е като река
и като самота е плашеща.
С бездушна белота сълзата покрива
кръглите бузи младежки,
грациозно по лицето се извива
в своя танц мъртвешки.
А когато стигне до устните,
се влива с желание в тях.
Губи се завинаги в бездните
на сърцето, заплашено от крах.
И изведнъж, сълзата е далечна.
Няма я вече на лицето.
Превръща се в тъга безконечна,
вечно тегнеща на сърцето.
грациозно по лицето се извива
в своя танц мъртвешки.