Tehnica (Димитър Димитров)
1 0
15.02.2007 г., 1:53 ч.

Сълзи в Дъжда 

  Поезия
944 0 2
 
  

 

 

 

 

 

 

intro:
Знаеш ли какво е да плачеш във дъжда?
Плачеш и сълзите се стичат по лицето ти,
а капките дъжд падат и ги отмиват, и никои не вижда,
че ти плачеш, че нещо ти тежи, че умираш, раздиран от болка,
и никой не ти подава ръка, защото не вижда сълзите във дъжда...

Аз, помня кога небето беше синьо.
Всичко, което исках, бе да бъда с теб.
Сега дните са толкова самотни.
Мечтая за мястото, наречено мой дом.
Дръж ме сега в твойте ръце.
Любовта, която загубих и никога не намерих.
Затварям очи и съм с теб, сам отново,
Сълзи в Дъжда.
Денят, в който открадна моето сърце.
Толкова истински.
Когато ти премина и влезе в счупеното ми сърце.
Докато всички ми казват забрави!
Аз ще чакам да доиде денят.
Прегърни ме сега с твойте ръце.
Любовта, която загубих и никога не намерих.
Затварям очи и съм с теб, сам отново,
Сълзи в Дъжда.

/Tehnica/

© Димитър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошъл в сайта на Откровенците!Надявам се да продължиш да побликуваш тук и да споделяш с нас!Поздрав за стиха!
  • Искам да ти пожелая творчески успехи и да приветствам с добре дошъл твоя дебют.
Предложения
: ??:??