15.01.2015 г., 11:15 ч.

Сълзите 

  Поезия
1476 1 5

Нощес очите ми са плакали.

Минутите изтрили мокрите следи.

На миглите ми, утрото дочакали,

самотно трепкат две сълзи.


А как си обещавах да не плача!

Да стискам зъби, колкото и да боли.

Но обещанията просто няма начин,

да помнят моите очи.


И сила, и кураж си обещавах,

да съм безчувствена – същински горски пън.

И през деня, усмихвам се и устоявам.

Сълзите как да спра насън?


Отиде си. Не мога да те спирам.

Но в утрините, трепкаща като роса,

на миглите си още дълго ще намирам,

по теб изплакана, сълза.


Радост Даскалова


© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??