7.03.2008 г., 17:23 ч.

Сълзите на хляба 

  Поезия » Бели стихове
2010 0 5
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див
на крилете в душата ми.
Като си ме отгледала птица волна,
що ще рониш сълзи за мен?
Що не ме пуснеш да бъда свободна?
Аз ще се връщам при теб - ти си храм,
ти си свидна и родна.
И не съм за себе си чужда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Михайлова Всички права запазени

Предложения
: ??:??