Сълзите никого не връщат

TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)
115 18

27.10.2013 г., 17:25 ч. 2013-10-27T21:03:11+02:00

Поезия » Любовна

625 0 0

За теб умирам в този стих,
оставам в бягащите надалеч листа,
с движенията на птиците - тихи
ще те гледам и възпявам в есента!

Ако някой ден зовът те стопли -
сякаш пролет зимата да разбере
дано узная - в поглед вопли
и в смелост Господ да ме събере.

Най-жалкото, знам, във живота
е, че сълзите никого не връщат,
а сгряват със такава болка
и с толкова любов прегръщат...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.