Не си отивай летен дъжд!
С прегръдка влажна разхлади ме...
Изгарям целия на клада от Любов!

Ще те посрещна като мъж.
И нищо, че от влагата боли ме...
Ти пречисти ме, направи ме като нов.

Звънти капчука тъй влудяващо, божествено...
Дали наистина живее се веднъж?
Росят небесни капки почвата тъй женствена.
Сълзи ли са това? Или пък  дъжд?

Ако си дъжд, ще напоиш ли розите
в които спи ранената душа?
Побегнал там от на Живота прозата
аз стиховете нежни ще сплета.

Ако сълзи си, ще отмиеш ли отровата
и ще смегчиш ли тежката орисница Съдба?
Да, нека Ти - Дъжд да си ключът към новата
по-чиста и възвишенна  Душа!