СЪМ

Аз съм хаплива,

крайно цинична,

първична и даже

безкрай саркастична.

В гнева – вулканична,

в яда – титанична,

обидно критична,

дори неприлична.

Такава съм!

Туй то!

Защо се опитваш

всичко във мен

да обърнеш наопаки..?

Гневът ми във милост,

смехa във покашлица,

обичта във затишие,

сълзите в суграшица...

Защо ще ме стихнеш...?

Аз съм виелица...

Днес ще ме спреш.

И вчера така...

Но утре... не ще Ме

потулиш с ръка!

И тази виелица

ураган ще посее,

ще духа, ще вие,

ще кърши, ще бие.

И тази стихия,

която ти стискаш,

тебе и мене до лед

ще убие!