Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена,
под слой от жлъч и смрад,
неистинска съм. Сцена
от пошъл маскарад.
Доволна и сърдита,
късмет съм и беда –
светулка съм в тревите,
стреха съм под дъжда.
Създание човешко –
ни Бог, ни Сатана!
И свята съм, и грешна.
Мария съм. Жена.
https://www.youtube.com/watch?v=12uiAiQK0ps
https://www.youtube.com/watch?v=3tmd-ClpJxA
© Мария Димитрова Всички права запазени