съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите
в диптих
раних преоценено
свободата
любовна съм
след облачни скали
изпити споделено
от морето
рисувам
неразлистени мечти
и дишам чар
в ранима безпределност
пристрастна съм
към твърдите ръце
на тиха страст
ще я сънувам
безгласна съм
събирам си небе
да имам сили
за да се сбогувам
© Геновева Христова Всички права запазени