Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.
Не мога тази жар да загася.
Не мога и не искам да го правя.
Подклаждам с обич всеки ден това,
а с обич казват, всеки, че се справя.
Спрях се до реката. Тя тече.
Дори не вижда как я наблюдавам.
Слънцето с лъчите я сече,
но тя не спира, а си продължава. ...