27.05.2007 г., 18:56 ч.

Съмнение 

  Поезия
763 0 14
 

Очи дали ще имаш, за да видиш


сърцето ми - угаснала жарава,


да ме жадуваш и да ме обичаш


обзета от безсилие и гняв...


Да ме намериш и да ме извикаш


когато губя себе си и търся


ръцете, дето могат да прегръщат


и устните - прехапани до болка -


забравили на нежността покоя...


Дали ще имаш сили да ме молиш


и ням да викаш - аз да се обърна...


Към теб да тръгна, пътя да открия...


И без да имам нищо да ме вземеш


и без да искаш нищо - да дадеш.


Защото съм единствена за тебе...

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??