“Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.”
П. Дубарова
Неопитна и млада нявга бях
и вярна сянка другиму - вървях.
Хем бях си аз, и хем не бях,
и често губеше се нейде мойто аз.
За мир с самата себе си копнях,
добро да правя аз се постарах,
от думи зли напразно се боях
и низости не малко изтърпях.
Ту весело, ту тъжно - аз горях ...