Все по-често телефонът ми
напразно ти звъни
и аз изтръпвам в мисли нежелани.
Защо ли твоята душа мълчи?
Какви ли тайни криеш неразбрани?
Коя ли страница не бива да отворя?
Как искам ти за нея да говориш!...
Зная, ако двамата я прочетем,
по-искрено в очите ще се взрем.
Но никак не е лесно, ако смут
душата ти владее постоянно,
щом някой друг си чакал непрестанно. ...