Разсъмва се.
Просветва пак небето
и пак отстъпва мрачният воал -
красиво е,
тупти сърцето,
нощта клони към пълния провал.
Студено е,
- последен помен
от бързо отминаващата нощ,
червено е,
на хоризонт – огромен,
за да настъпи ден – със пълна мощ...!
© Борислав Ангелов Всички права запазени