СЪН

На пръсти стъпвай!

Моля те, не ме събуждай!

Нека дълго да остана във съня,

във  който  болката  я няма.

Там пак съм малкото момиче

и още сладко ме целува мама.

В този сън

ти винаги се връщаш

след дълго и самотно плаване,

връхлиташ като бурен вятър,

разкъсваш дългото очакване.

Сълзите ми, самотни и горчиви,

на едри глътки пиеш жадно.

Нежността, от други недокосвана,

с корави длани грабиш ненаситно

и ме любиш дълго, буреносно,

над мене сипеш стонове и огън,

като  вълни  брега заливаш,

миришеш на море и водорасли

и като силно вино

ме опиваш...

Като  тътен във нощта замиращ

притихваш после тръпнещо, полека

под дланите ми укротен заспиваш,

а аз - постеля пясъчна и мека,

те приютявам с нежност

във сърцето...

Моля те,

на сутринта тръгни,

не ме събуждай!

Само малката пантофка

до леглото остави -

да ми напомня с блясък,

че ти си моят скитник-принц,

а аз за теб съм

приказна принцеса...

14.02.2007г.