Нощта отново спуска черната премяна, свещта догаря в тишината бяла. Завивките обгръщат измореното ми тяло, светлина се спуска над сърцето спряло.
В миг усещам как със трепет ме докосва, плътта ти нежна пак ме омагьосва. Ръце копринени в косите мои се оплитат и устни кадифени с моите се сливат.
Лавината гореща ме изгаря, безсилна пред мощта ти ме оставя. Отвежда ме далеч от самотата, от вечния мрак и пустотата. Вече нямам глас, нямам страх, нямам блян - имам само миг мечтан!
Но като меч пронизва тишината белият часовник на стената. Слънцето отново свети силно и засмяно, а навън се чува олелията позната.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
....
КИРИЛИЦА, Моля!
Иванова