Сънувах те, но беше странно.
Объркано, безсмислено - на сън.
Чувствата усещат те спонтанно,
а разумът ригиден - като пън.
Защо на себе си не вярвам?
Дали сънувах те, дори не знам.
Във филми някакви се вкарвам?
Проблемът толкова ли е голям?
На практика в душата ми си постоянно.
В действителност ми липсваш всеки миг.
За твоята любов сърцето ми е жадно.
Постоянно в стихове рисувам твоя лик.