galentin (Валентин Иванов)
42 22
22.10.2010 г., 12:36 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
640 0 2

СЪН

Нека заедно да посънуваме:
Една бреза, една дъга,
усмивка от дъжд
след едно ненадейно пътуване.
Два погледа, две лица,
стрък лале от чужда градина,
някой влак, стреснал нощта,
с който някой си е заминал.
Три желания, три пера –
въглено-звездна жарава,
а по нея в нестинарски хора
богът с дявола се надиграват.
Четири пътеки сред
четири къщни стени,
телефонът раздира съня ми:
Моля? Кой, по дяволите, звъни?
Грешка! Май че страдате от безсъние!
Пет целувки във пет сълзи,
ослепени от фарове в мрака...
Пет и трийсет. Часовникът ми звъни.
Ставам. Утро е. Знам, че ме чакаш.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво много е добро
  • Велико е това ,което те вдъхновява,има толкова звън и ритъм в стиха ти,поздрави,защото ако нещо е хубаво,то трябва да бъде казано на глас.Никога не спирай да пишеш!!!
Предложения
: ??:??